Wine & Dine

vine

Корените на богатата история на винопроизводството в България откриваме преди 6 900 години. Исторически и археологически сведения сочат, че територията на днешна България вероятно е първият географски район, в който започва отглеждането на лозя и производството на вино. Тези земи може да претендират „право на собственост" по отношение на първия издаден указ за защита на лозовите насаждения от II век от новата ера, както и на първите закони, налагащи забрана на консумацията на алкохол, от времето на управлението на хан Крум в периода между 802 и 814 г. Винарските изби навярно също са българско „откритие", тъй като българската монашеска общност е първата, за която има писмени свидетелства, че съхранява виното в хладни мазета, разположени дълбоко под земята.

В България има над 25 местни, защитени с търговски марки, сортове грозде, използвани за производството на бели и червени вина, като най-известните сред тях са „Памид", „Димят", „Мискет", „Гъмза", „Мавруд" и „Мелнишка лоза".
В страната са изградени над 80 промишлени винарни с годишен производствен капацитет между 1 000 и 60 000 тона. Техните лозови масиви са разположени на площ от 97 000 хектара.
Музеят на виното в Плевен разполага с постоянна експозиция от над 7 000 бутилки стари вина (между 30- и 100-годишни) и 6 000 бутилки съвременни вина от цяла България, което я превръща в най-голямата винена колекция в страната.

Българската кухня е известна с това, че е изключително разнообразна и вкусна. Многобройните кулинарни изкушения – салати, хлебни изделия, яхнии и местни специалитети – привличат почитатели на добрата кухня от целия свят. Много от ястията се приготвят по традиционни рецепти, предавани от поколение на поколение в продължение на векове.

Защо българската кухня е толкова вкусна?

Често наричат България „кошницата с екологично чиста храна на Европа". Ястията традиционно се приготвят със свежи продукти, на които в голяма степен се дължи неповторимият вкус. Българските екологично чисти храни включват предимно плодове (ябълки, праскови, череши, ягоди, малини, сливи, грозде за производството на вино), ядки (бадеми и лешници), билки и подправки (копър, анасон, лавандула и много други), екологично чисти масла с растителен произход, тютюн и зеленчуци. На пазара се предлагат и екологично чисто агнешко и телешко месо, сладка и мед. Днес в страната има почти 4 000 производители на екологично чисти земеделски продукти, отглеждани на повече от 42 000 хектара земеделска площ.

България изнася между 90 и 95 процента от местно произведените екологично чисти продукти. По данни на неправителствени организации с най-голям обем е износът на екологично чист мед (оценяван на около 2 000 метрични тона). Твърди се, че България е четвъртият по-големина износител на екологично чист мед в Европа. Значителен дял сред останалите продукти за износ имат лавандуловото масло, малините, ягодите и пшеницата.